La poeta y profesora Zhivka Baltadzhieva ha traducido a su lengua materna, el búlgaro, tres poemas. "Mecánica terrestre", que da título a uno de mis libros, y, como ella misma explica, dos inéditos de Cuaderno de Sofía. Gracias.
Три стихотворения на Алваро Валверде Álvaro Valverde.
Две от тях са от все още непубликувания му ръкопис "Софийска тетрадка"
(Tres poemas de Álvaro Valverde.
Dos de ellos son del todavía manuscrito inédito Cuaderno de Sofía)
Lo mismo que una imagen
recuerda a alguna análoga
y una sombra a la fresca
humedad de otra estancia
y un olor a una escena
cercana por remota
y esta ciudad a aquélla
habitable y distante,
así, cuando la tarde
se hace eterna y es julio
todo expresa una múltiple,
inasible presencia,
y el agua es más que el filtro
de lo que fluye y pasa
y la luz más que el velo
que ilumina las cosas
y el viento más que el nombre
de una oscura noticia.
De Mecánica terrestre, 2002
*
Земна механика
Също както някое изображение
ни спомня друго, аналогично,
една сянка – свежата влага
на друго кътче в паметта,
един мирис – някоя случка
близка поради своята смътност,
този град – друг някой,
обитаем и далечен,
така, когато следобедът
се превръща във вечност и е юли
всичко изразява някакво многозначно,
непостижимо присъствие
и водата е много повече от филтъра,
на което тече и отминава,
светлината много повече от було,
което осветява нещата,
вятърът много повече от надслова
на някоя тъмна вест.
От испански, Живка Балтаджиева
*
Como en tantas
ciudades de Europa,
el bosque forma parte
de este sitio. La nieve
realza su misterio.
Paseamos sin prisa
por el jardín Knyazheska
(el de Boris),
por senderos
que pisas a diario.
Tus pasos son ahora
nuestros pasos.
Tu camino
coincide con el nuestro.
Los cantos emboscados
de los pájaros, las estatuas
de hombres admirables
o de simples tiranos,
las fuentes silenciosas,
algunos solitarios,
acompañan, discretos,
nuestro tránsito.
Llegamos al final,
al monumento dedicado
al ejército soviético.
En hierro, vencedores,
con ademán guerrero,
celebran su triunfo
mientras otros, vencidos,
se rinden al horror
de la derrota.
Unos y otros
se dan a la intemperie,
al óxido, al olvido.
Nos cuesta interpretar
esta imponencia
que nadie ya respeta.
La magnitud proporcional
a su insignificancia.
De Cuaderno de Sofía
*
Както в толкова
градове на Европа
гората е част
от това място. Снегът изпълнява
своето тайнство.
Бавно, бавно се разхождаме
из Княжеската градина
(Борисoвата)
по пътечки,
които всеки ден прекосяваш.
Сега твоите стъпки
са нашите стъпки.
Твоят път
слива се с нашият път.
Подривните песни
на птиците, статуите
на почитани мъже
или обичайни тирани,
смълчаните фонтани,
някои самотници,
дискретно придружават
нашето преминаване.
Накрая стигаме
до паметника посветен
на съветската армия.
Железни победители
с войнствен жест
празнуват своя триумф
докато други, победени,
се отдават на потреса
да са сразени.
Едните и другите
във властта на капризното време,
окисите и забравата.
Не ни е лесно да тълкуваме
натрапеното,
незачитано вече от никого.
Тази импозантност пропорционална напълно
на своето безсмислие и незначителност.
От испански, Живка Балтаджиева
*
No una guerra, las guerras.
No un pueblo, sino pueblos.
Ni siquiera una cultura:
las culturas.
Las civilizaciones, los imperios.
Bizantinos, otomanos,
rusos, fascistas, comunistas.
Sobrevivimos,
dice Zhivka Baltadzhieva.
A los nuestros, a los ajenos,
a los vuestros.
De los supervivientes
es la historia búlgara.
En los Balcanes.
De Cuaderno de Sofía
*
Не една война, войните.
Не един народ, народите.
Не една само култура,
културите.
Цивилизациите, империите.
Византийски, отомански,
руски, фашистки, комунистически.
Оцеляваме,
казва Живка Балтаджиева,
от нашите, от чуждите,
от вашите.
На оцелели
е българската история.
На Балканите.
От испански, Живка Балтаджиева
С безмерно вълнение и благодарност за посвещението.
Con inmensa gratitud y emoción por la dedicatoria.
